Приготвихме се да отидем на море... Покрихме клетката на канарчето, изхвърлихме котката на улицата... Таксито дойде, седнахме с жена ми и тогава видях, че когато сме излизали котката е успяла да се шмугне пак вътре. Нямаше как да я оставим, защото упорито се пробваше да изяде канарчето. Върнах се вкъщи, а жена ми остана в таксито. Не искала бакшишът да разбере, че домът ни остава празен и казала, че съм се върнал да си взема довиждане с майка й. Върнах се запъхтян и заобяснявах:
- Съжалявам, че закъснях. Беше се скрила под леглото, гадината. Трябваше да я сръчкам с чадъра в задника, за да излезе. После се опита да ми избяга, ама аз я хванах за врата. И я омотах в одеялото, защото мръсницата се опита да ме одраска. Накрая я смъкнах по стълбите и я изхвърлих в задния двор. Да се надяваме, че няма пак да се изсере пред вратата.
Тишината в таксито можеше да се пипне...
Не бъди копие на другите, светът цени оригиналите.